Tutrakan.Net - Интернет от Тутракан за Тутракан

На 24 май страната ни отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Официалният празник е посветен на делото на Светите братя равноапостоли
Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. За първи път, празникът в памет на създателите на славянската писменост се чества в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров.

През социалистическия период денят е обявен за официален празник през 1957 г., но след 1969 г. църковното честване е отделено и остава на 11 май - Деня на Светите равноапостолни Кирил и Методий.

На 24 май 1975 година пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий. На 30 март 1990 г. 9-ото Народно събрание обявява, че 24 май е официален празник, посветен на делото на Кирил и Методий.

В 20:00 часа, в р-т "Москва" кмета организира празничен купон и среща с абитуриентите на двете ни училища.

Bookmark with:

              

В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница Православната църква е установила специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панахида познаваме и като Черешова задушница.

На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Църквата.

Благотворителен характер имат общите трапези, които вярващите правят на Задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос.

На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панахида.

На Петдесетница в храма се отслужва тържествена литургия, а веднага след нея започва богослужебното празнуване на празника Св. Дух, който е в понеделник. Празнуването на Светия Дух започва с молитви, по време на които клирът и миряните застават на колене. Четат се три молитви на Свети Василий Велики, в които изповядваме нашите грехове пред Бога, и заради великата жертва на Неговия Син молим за помилване. Молим Иисус Христос да изпрати и на нас Светия Дух, за да просвети душите ни, а накрая се молим и за нашите починали близки. По време на богослужението свещениците хвърлят в храма орехова шума, която напомня за слизането на Светия Дух върху апостолите.

Bookmark with:

              

Църквата почита днес светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.

Bookmark with:

              

На Гергьовден България чества свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като празник на овчаря.

Заедно с Великден Гергьовден се смята за най-големия пролетен празник и се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса”. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса.

Къпането в росата се прави за здраве и да не страдат хората от болки в кръста през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че ще заченат рожба.

Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето й вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен „къпането” в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Вярва се, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица”.

Тържествата по повод Деня на Храбростта и празника на Българската армия ще започнат с празничен Водосвет на бойните знамена и знамената светини.

Водосветът ще започне в 9,00 часа пред Паметника на Незнайния войн и ще бъде отслужен от Знеполския епископ Йоан. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини.

Честит Гергьовден на всички българи!

Bookmark with:

              

В по-голямата си част продуктите съдържат растителни мазнини или сухо мляко, вместо истинско мляко...

Млекопроизводители и държавни органи се скараха за контрола на млечните продукти на българския пазар.

Това стана по време на обявена дискусия на тема „Качеството на млякото и млечните продукти".

24 минути обаче вместо дискусия организаторите - представители на ДВСК, МЗХ различни фирми, предлагащи някои млечни продукти на пазара, както и вносители на германски йогурт, представяха професионалната си биография и рекламираха своите продукти.

След натиск от страна на журналистите все пак някой да каже какво съдържа българското кисело мляко, което се продава в магазините, Димитър Зоров - представител на млекопроизводителите заяви, че в по-голямата си част продуктите съдържат растителни мазнини или сухо мляко, вместо истинско мляко.

Млякото, което се продава в търговските вериги е под себестойността на кофичката, изтъкна той.

Той отправи обвинение към МЗХ, че не контролира какво излиза на пазара, което позволява на производители, които не спазват изцяло изискванията, да пласират продукцията си, от което потърпевши са корективите производители.

Мая Макавеева от земеделското ведомство заяви, че от една година министерството изпитва финансови затруднения да осъществява контрол на пазара.

Някак си обаче се намират пари да се проверяват сигналите, които гражданите изпращат, когато имат съмнения за качеството на даден продукт.

Няма пари МЗХ да прави проверки, заяви Макавеева.

Достатъчно ветеринарни такси плащаме, заяви Димитър Зоров в отговор на това изказване.

По думите на Макавеева стана ясно че земеделското министерство не се самосезира за да извърши проверка на даден продукт.

Тя призова чрез медиите гражданите да пращат сигнали на портала на земеделското ведомство.

Татяна Николова - началник отдел мляко и млечни продукти в ДВСК обясни, че агенцията контролира дали това, което е написано на етикета на продукта, е в съответствие със законодателството.

Производителят контролира какво съдържа продукта, заяви тя.

Източник: Куриер.бг

Bookmark with:

              

През 1886 г. работниците са се борели за 8-часов работен ден

На днешната дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Първи май е и един от официалните празници и в България.

Първи май е честван у нас за пръв път през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го чества всяка година.

След края на комунистическия режим през 1989 г., 1-ви май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX в. и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Днес е 8 март, Международен ден на жената, един особено противоречив в днешно време празник.

Как започва всичко.

На 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън се провежда демонстрация на разгневени жени, основно работнички, с искания за увеличаване на заплатите, подобряване на условията на труд и въвеждене на избирателни права за жените.

Две години по-късно, т.е. в 1910 г. на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е предложено денят на жената да се отбелязва като Международен ден за солидарност с трудещите се жени в борбата им за техните права. Сред инициаторите е и Клара Цеткин, лидер на германските леви. В конференцията взимат участие 100 жени от 17 страни.

Честит 3ти Март на всички българи. Преди 131 години, на този ден е бил сключен Санстефанския мирен договор, който слага край на Руско-турската война  и урежда, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България. Нека не забравяме делата на всички, които са се били под българското знаме.

Bookmark with:

              

Всяка година на 1 март българите се закичват с бяло-червени мартеници за здраве, за радост, за края на зимата и настъпването на пролетта.

Според стара легенда още траките връзвали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.

Друга легенда свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи по нашите земи.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и неповторимите "Пижо и Пенда".

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила.

Честита Баба Марта!

Bookmark with: