|



















| |
Биография на Христо Ботев

В края на 1874 г. сред революционната
емиграция във Влашко все по-голямо влияние придобива Христо Ботев. Роден е на 6 януари 1848
г. в Калофер, в
семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова.
Учи първоначално в родния си град, а след това продължава образованието си в
Русия. С помощта на влиятелното българско настоятелство в Одеса той постъпва
като стипендиант във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. той е отстранен от
гимназията. През лятото на 1866 г. Ботев посещава град Комрат, Бесарабия и със
съдействието на попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получава
назначение за учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 г. е принуден да
се завърне в Калофер, за да замести болния си баща в местното класно училище.
През септември 1876 г. Христо Ботев напуска Калофер с намерението да продължи
образованието си в Русия, но след като пристига, решава да се установи в
Букурещ.
По-късно заминава за Браила, където започва работа в печатницата на Димитър Паничков. През август 1868
г. се връща в Букурещ и се записва в Медицинското
училище, но много скоро се разочарова и го напуска. В края на ноември 1868 г. се
запознава с В. Левски, с когото живее известно време в една изоставена
мелница край румънската столица.
След няколко много тежки месеца на недоимък, през 1869 г. Ботев става учител в
Александрия, а по-късно и в Измайл. Същевременно активно сътрудничи на
вестник "Тъпан". През юли 1871 г. Ботев започва да издава своя първи
самостоятелен вестник "Дума на българските емигранти". Помага на Любен Каравелов за
подготовката на вестник " Свобода " и вестник " Независимост ". Издава и три
броя от своя сатиричен вестник " Будилник ".
След смъртта на Васил Левски, Христо Ботев се изявява като най-активният последовател
на неговите идеи. Името на великия ни поет и революционeр е свързано преди всичко
със саможертвата на неговата чета, с трагичната му гибел.
Говорейки и пишейки за тези безсмъртни хора, останали незабравими в сърцата
ни, чрез техните родственици и близки последователи не можем да не споменем, макар
и накратко за най-мащабното въстание в българската история - Априлското.
В хода на дискусиите повечето гюргевски дейци са убедени, че през пролетта на
1876 г. трябва да се организира ново въстание. Гюргевският комитет разделя
страната на революционни окръзи:
Първи - Търновски
Втори - Сливенски
Трети - Врачански
Четвърти - Пловдивски
На 14-ти април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и общо
събрание на всички комитети в 4-ти революционен окръг. Събранието
уточнява плана за бъдещите въстанически действия и
утвърждава 1-ви май за начало на
въстанието. Поради непредвидени обстоятелства въстанието избухва още на 20-ти
април 1876 г. Враца научава за избухналото въстание едва на 24-ти април. В
крайна сметка революционните дейци решават да изчакат пристигането на Ботевата
чета, която да спомогне за избухването на въстанието в 3-ти революционен окръг
- Врачански.
В началото на Април 1876 г. под ръководството на Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги
Апостолов започва сформирането на голяма чета, която трябва да се прехвърли
в България веднага след обявяването на въстанието.
Първоначално организаторите смятали, че ръководителите на четата
трябва да са Панайот Хитов и Филип Тотю, но по-късно решават, че поради създалата се сложна международна
обстановка ще трябва да изчакат с изпращането на четата в България. За войвода на четата
е избран Христо Ботев. Към средата на май подготовката на четата
приключва. Като отчитат развитието на въстанието в страната Христо Ботев и неговите
помощници, решават да насочат четата към Враца, тъй като силите на местната
комитетска организация били запазени, и съществуват възможности за вдигането на
въстанието.
На 16-ти май, Христо Ботев и част от четниците се качват от Гюргево на
Австрииският пътнически кораб "Радецки", извършващ редовен рейс по
река Дунав. От Зимнич, Турну Магуреле, Корабия
и Бакет към тях се присъединяват и останалите доброволци, които били
предварително разпределени в групи, за да не привличат вниманието на румънските
власти.
На 17-ти ( 29-и по нов стил ) май "Радецки" е завладян, след което
екипажът е принуден да спре парахода на българския бряг до село Козлодуй.
На парахода "Радецки" в 1-ва класа Христо Ботев пише своето безсмъртно писмо,
останало и до ден днешен в нашите сърца, адресирано до
жена му Венета.
Войводата отправя написано от него писмо на френски до капитана на парахода - Дагоберт Енглендер, в което поставя своите искания и изрича прословутата
фраза "тук се слуша мойта воля..."
Капитанът спира парахода при село Козлодуй, пожелавайки успех на българските четници в тяхната безстрашна мисия.
За няколко дни, сражавайки се с турските потери, четата
достига врачанския балкан, но не получава подкрепа от местните комитетски дейци,
които по същото време
трябвало да вдигнат бунт във Враца.
Ботевата чета е принудена сама да води тежки боеве срещу многократно
превъзхождащия я противник. На 20-ти май, когато поредното сражение затихнало,
Христо Ботев пада убит.
Версиите около смъртта на Христо Ботев са много, но
най-разпространената е,
че загива от случаен турски куршум.
С разгрома на Ботевата чета Априлското въстание фактически завършва.
Христо Ботев е може би една от малкото светли личности, чието честване започва
още с Освобождението на България.
Първото честване е устроено от местните козлодуийски жители още през месец май
1878 г. Известно е че Христо Ботев пада пронизан от вражески куршум на1 юни 1876г.,
но революционните дейци, на чело със Захари Стоянов, вече в следосвобожденска България
нанасят корекция в датата на честванията - тогава е прието да се празнува на
2
юни. С всяка изминала година Ботевите тържества имат все по-голям размах, а през
30-те години, особено голяма величественост придава участието на Оряховския полк
с устроените от него походи под командването на майор Дипчев.
През 1932 г. по инициатива на Никола Палашев и с
решителната намеса на видния местен общественик Стан Ангелов на Крушов баир бива
създаден живият паметник - инициалите на ХристоБотев, очертани с акациеви
дръвчета. През 1947 г. бюстът на Христо Ботев, подарен през 1936 г. от
юнкерите в царското военно училище, бива положен на пиедестал в центъра на
Козлодуй. Всяка година на 2 юни в центъра на града пред паметника се стичат
множество хора, които отдават своята почит пред една от най-ярките личности в нашата
история.
|